Любимият ми и най- добър ветеринар в София
Възпаление на аналните торбички(жлези)
Двете торбички се намират непосредствено под кожата на 4 и 8 часа спрямо ануса и посредством тясно каналче секрета им се излива в аналната лигавица.
Предназначение – идентификация на всеки индивид. Физиологично изразване на аналните жлези– при дефекация и по-силно свиване на аналния сфинктер при буйство, страх.
Значително по често се среща при домашните кучета възпалението на аналните жлези.
Среща се и при едри и дребни породи ,но е по-характерно за дребните, особено затлъстелите.Котките също страдат от възпаление на аналните жлези,макар че по-рядко в сравнение с кучетата.
Фактори ,които предразполагат към заболяването:липса на движение на открито, хронична дефекация на меки и оскъдни изпражнения или след остра диария. Възможно е често възпаление .да се дължи на поява на генерализирана себорея и стеноза на изводните канали със засъхнали секрети.
Патогенеза – задържане на секрет => инфекция => абсцедиране. Има данни показващи, че при такива възпаления да се появят имунолоични.реакции от токсините.Отслабване на имунитета.
Клиниката протича в 3 фази:
Сгъстяване на секрета, препълване и задръстване на жлезата – Anal sac infection. При палпация на жлезите – леко увеличени(субективно), но лесно и бързо се установява и вместо меки са със стегната еластична консистенция. Секретът от воднист става пастовиден, сиво кафяв с лоша миризма. При задържане на секрета => инфектира се.
Възпаление на жлезата – Anal saculitis. Подуват се и стават болезнени.
Тук са повечето от симптомите при възпаление на аналините жлези – често оглеждане на аналната област, хапане и самонараняване в основата на опашката, усилено близане водещо до алопеция, влачене на задницата по земята. В покой внезапно изквичават и се обръщат и гонят опашката си. Болезнена и трудна дефекация.
Симптоми несвързани с аналната област са – обриви и сърбеж в др.участъци на тялото, зачервяване, алопеция в лумбосакралната област, интердигитален дерматит.
Абсцедиране на жлезата – Anal sac abscess. Едностранен оток и силна болка, зачервяване, треска, обща отпадналост. Може да се стигне до самоотваряне и изтичане на гнойно-хеморагичен ексудат.
Лечение при 1вата фаза мануелно се евакуира ексудата. При 2рата – освен отстраняване мануелно и промивка и поставяне на АБ. При едрите породи АБ може да се постави с интрамамарни шприцове,а при др.породи – чрез игла (закривена и затъпена). Про по-слаби жив.с дълга опашка – става презкожно изстискване,а при жив.с много гъст секрет и запушен канал с купиране опашка или затлъстели – показалеца в ректума,а с палеца отвън се придържа.
При рецивидиращи в-ия и чести инфекции – посявки, да се видят причинителите + АБ. Често е коли,перфрингенс, протеус, стрептококус фекалис.Могат да се наложат Топли компреси, докато абсцеса омекне и се отвори => промивка с йоден препарат, р.о. АБ за няколко дни. Жлезите, които не се поддават на лечение се отстраняват оперативно,но ние не препоръчваме тази операция ,тъй като вероятността да се засегнат жизненоважни кръвоносни съдове е голяма.
Препоръчително е на всеки 2-3 месеца(а при някои случаи и по често) ,да водите вашето куче при ветеринарен лекар за остраняване на секрета.
За повече информация можете да ни пишете.
