Любимият ми и най- добър ветеринар в София
Сърдечен червей(Дирофилариоза)
Дирофилариозата е паразитно заболяване, причинявана от нематоди от род Дирофилария. Често срещана при дворните кучета ,особенно от големите породи.Болестта, пренасяна чрез ухапвания на комари, е наблюдавана и при хора,но рядко.
Дирофиларията е кръгъл червей ,който се разпространява от комарите при храненето им с кръв.Те пренасят ларвите ,наречени микрофиларии.Възрастните паразити могат да достигнат 30 см.,като живеят в кръвоносните съдове на белия дроб и в сърцето.Наличието им води до заболяване на сърцето.
Признаци на заболяването
Лечението на Дирофилариозата е много трудно ,скъпо и несигурно.Затова Ви препоръчваме особено през летните месеци да използвате подходящи профилактични препарати, за да препазите вашето куче от това тежко заболяване,което се среща все по често и у нас.
Кои препарати можете да използвате ,за да защитите любимеца си?
Лесни за поставяне и даване пипети или таблети ,като са комбинирани и за други парази.Осигуряват защита 1 месец.
Като препоръчваме да направите кръвен тест ,за да се установи да кучето или котката са заразени.
Изследвания
Тестове за микрофиларии в кръвта.
>без концентрация – директно в капка хепаринизирана кръв. Необходими са микроскоп с увеличение 40х, предметни и покривни стъкла. Микрофилариите са подвижни и се различават лесно на фона на еритроцитите. Ефективността е около 60 %. Огромен недостатък на този иначе много лесен за изпълнение тест е, че не може да направи разлика между микрофилариите на D. immitis иD. repens. Тоест в България, където имаме и двата вида паразити, не можем да поставим диагноза сърдечно – белодробна дирофилариоза само с този тест.
Антигенни тестове:
Лесни за приложение, над 95 % чувствителност. На нашият пазар са налични имунохроматографски и микро ELISA тестове. Те улавят скрити инфекции, при които липсват микрофиларии в кръвта. Около 10-30 % от кучетата с дирофиларии нямат микрофиларии в кръвта. Това може да се дължи на различни фактори – имунна реакция на организма унищожаваща микрофилариите, присъствие на паразити само от единия пол, скорошно третиране с ларвицидни средства (Ivermectin и др.). Тези тестове са строго специфични за D. immitis, като улавят антигени (белтъци) от матката на възрастен женски паразит. Ако тестът е положителен, диагнозата дирофилариоза е сигурна. Ако теста е отрицателен понякога все още можем да имаме заразяване (малък брой женски паразити, незряла инфекция, комплекси антиген-антитяло, които намаляват свободните антигени).
Кръвни изследвания – хематология и биохимия:
При някои животни има левкоцитоза, еозинофилия и/или моноцитоза. Може да има азотемия, хипербилирубинемия, хипоалбуминемия, хиперглобулинемия, хиперлипидемия, повишаване на серумните чернодробни ензими. При по-тежките случаи има регенеративна анемия, дължаща се на хемолиза.
Изследвания на урина:
В хроничните случаи сравнително често има умерена до тежка протеинурия, ниска относителна плътност на урината и изменения в седимента. Дирофилариозата често се съпровожда от имуномедииран гломерулонефрит, а понякога и от бъбречна недостатъчност. При синдром на vena cava винаги има силна хемоглобинурия.
Рентгенова диагностика:
Дава отлична преценка на измененията в белите дробове, включително на белодробните кръвоносни съдове, а също и на сърцето. Най-ясно забележимите изменения са: увеличаване на дясната част на сърцето, каудалните лобарни артерии на DV-проекция са с увеличен диаметър. Нормално при здрави животни те не са по-дебели от диаметъра на 9-то ребро. На Lat-проекция дясната краниална лобарна артерия не трябва да е по-широка от 4-то ребро. Увеличаването на размера на лобарните артерии без увеличаване на размера на съответните вени, насочва към диагноза дирофилариоза. В белодробната тъкан се виждат петна, говорещи за интерстициални или алвеоларни инфилтрати, оток, пневмония, фиброза. Наблюдават се типични периваскуларни инфилтрати.
Ехокардиография:
Изключително полезен метод за оценка на тежестта на заболяването. В някои случаи дори помага за поставяне на диагноза дирофилариоза, когато кръвните тестовете са с неясен резултат. Така например при котки, малки по размер кучета и порчета кръвните тестове може да са отрицателни заради малък брой паразити, а с ехокардиография да се видят червеите в сърцето или белодробната артерия. Това е най-точният метод в практиката за определяне на тежестта на белодробната хипертензия.
ЕКГ: Обикновено е нормална като изключим синдром на vena cava.
Данните от клиничните и параклиничните изследвания се използват за класифициране тежестта на заболяването в следните групи:
І-ва лека степен – никакви клинични признаци или понякога кашлица и лесна умора, без рентгенографски изменения.
ІІ-ра умерена степен – рядко кашлица, лесна умора, леко до умерено отслабване. Рентгенографски – дилатация на дясната камера на сърцето и/или леко увеличение на пулмонарните артерии. Умерени периваскуларни и смесени (алвеоларни и интерстициални) уплътнения. Лека анемия, хематокрит 20-30 %. Понякога протеинурия 2 +.
ІІІ-та тежка степен – общо отслабване до кахексия, умора дори от леки натоварвания, честа кашлица и/или задух, и/или дясностранна сърдечна недостатъчност. Рентгенографски: дилатация на дясна камера и предсърдие, силно увеличени пулмонарни артерии, обширни белодробни уплътнения особено в каудалните лобове. Значителна анемия, хипоалбуминемия, хематокрит под 20 %, протеинурия повече от 2 +, относителна плътност на урината 1.005 – 1.015.
ІV-та много тежка степен – синдром на vena cava. Анорексия, депресия, задух, чернодробна и бъбречна дисфункция, хепатомегалия, асцит, иктерус, сърдечна недостатъчност. Рентгенографски – също като третата степен, но в по-тежка форма. Анемия, увеличени урея, креатинин, билирубин, трансаминази; понижен брой тромбоцити – под 100х109/L; изменения в кръвосъсирването, в зависимост от развитието на синдром на вътресъдовата коагулация.
Прогноза .За I-ва и II –ра степен – добра прогноза при адекватно лечение. За III-та степен съмнителна въпреки лечението. За IV –та степен – лоша прогноза – 100% смъртност без хирургическо лечение, а след него като III-та степен.
Терапия:
Препоръчва се преди започване на лечението да се направят оценка на тежестта на всеки случай включваща кръвни изследвания, като минимумът включва кръвна картина, урея, креатинин, общ белтък, албумин; изследване на урина, включващо поне белтъци в урината, относителна плътност и седимент; рентгенови снимки на гръден кош в две ортогонални проекции (LAT и DV); ехокардиография.
За лечение се използват средства наречени адултицидни препарати, които унищожават възрастните червеи. По настоящем в световен мащаб се използва най-масово Melarsomine, поради високата си ефикасност и ниските странични ефекти.
При всяко адултицидно лечение мъртвите паразити могат да предизвикат сериозни усложнения по време на лечението. Колкото по-голям е броят на мъртвите червеи, толкова по-големи са белодробните изменения предизвикани от тях.
