Любимият ми и най- добър ветеринар в София

Захарният диабет е синдром на хронична хипергликемия и е обусловен от абсолютната или относителна недостатъчност на инсулин в организма. Съпровожда се с нарушения на въглехидратния, липидния и белтъчен обмен. Той може да протича и като усложнение на тежък панкреатит, хиперкортицизъм и акромегалия, а също и в резултат на действието на някои лекарства /кортикостероиди и др./. Абсолютният или относителен дефицит на инсулин води до нарушено усвояване на глюкозата. Това, както и продължителната гликогенеза водят до развитието на хипергликемия. Излишната глюкоза се отделя с урината, заедно с голямо количество течности /осмотическа диуреза/, довеждайки до обезводняване на организма, жажда и полидипсия /повишена консумация на вода/. Гладуването на клетките води до мобилизация на мазнините като източник на енергия, което е свързано с бързо отслабване и повишаване концентрацията на свободни мастни киселини в кръвта. В резултат на това се активизира образуването на кетонови тела и настъпва мастна дистрофия на черния дроб. Засилената кетогенеза се съпровожда с метаболитна ацидоза.

Видове диабет:

• Захарен диабет – тип I / инсулинозависим / – възниква в млада възраст и се съпровожда с намалена или напълно отсъстваща секреция на собствен инсулин. Единственият метод за лечение на диабет от този тип са пожизнените инжекции с инсулин. Без това лечение, болните умират от кетоацидоза.

• Захарен диабет – тип II / инсулинонезависим / – възниква в средна възраст. При него секрецията на собствен инсулин е съхранена, но е недостатъчна и носи неправилен характер. Въвеждането на екзогенен инсулин не е обезателна, по-скоро се набляга на правилно подбраната диета. Кетоацидоза се развива рядко.