Любимият ми и най- добър ветеринар в София

Случки от практиката Често задавани въпроси Онлайн консултация Добави отзив Задай въпрос

Услуги

Някой от най - често предлаганите услуги от Младенови ВЕТ


Ваксинации

Lorem ipsum dolor sit amet consectetur adipiscing elit Cras suscipit arcu libero

Read more

Обезпаразитяване

Lorem ipsum dolor sit amet consectetur adipiscing elit Cras suscipit arcu libero

Read more

Прегледи

Lorem ipsum dolor sit amet consectetur adipiscing elit Cras suscipit arcu libero

Read more

Клинично значение на фекална натривка оцветена по метода на Грам

Летни кожни болести по кучетата

Лятотото е сезон в който много от кучетата имат проблеми с кожата си.Изобилието от алергени,паразити и осили ,в съчетание с високата околна температура,водят до заболяваниа на кожата,най-общо наречени летни екземи.

1.Пиодермия.Представлява заболяване на кожата,което се манифестира с образуване на голяма рана ,обикновено над опашката или по врата.Кожата е зачервена,подута и обложена с гной.Най-често се получава след разчесване вследствие бълхи,алергия или механично замърсяване.Лекува се като раната се обработи хирургически,животното се обезпаразити и поне 5 дни се поставя на инжекции с антибиотик и кортикостероиди.

2.Алергичен дерматит.Протича с много силен сърбеж.Кучето се чеше и хапе почти непрекъснато.Заболяването се причинява от алергени вкарани под кожата от бълхите паразити.Уврежданията на кожата са различно степенни,в зависимост от силата и продължителноста на процеса.Лекува се с обезпаразитяване на животното и кортикостероиди. При вторични бактериални усложнения се поставя и антибиотик.

3.Стафилококова инфекция.Наблюдава се обикновено по кожата на корема и вътрешната част на бедрата.Като първопричина обикновено са набоцквания от осилести треви,които се възпаляват и вторично се разчесват с нокти.Кожата е зачервена на места,виждат се и гнойни пъпчици.Третирането се извършва с йодни препарати, а ако е необходимо и антибиотици.

Летните кожни екземи обикновено протичат за няколко дни и при навременно лечение се лекуват лесно.Важно за профилактиката е редовното обезпаразитяване,добрата хигиена и правилното хранене.

Микроспория при кучетата и ктките

Микроспорията при кучета и котките е гъбично заболяване на космената покривка и кожата.Причинител са дерматофитни гъбички,които живеят в луковицата и сърецвината на косъма.Повечето от тези гъбички са нормални обитатели по кожата на животните,без да причиняват неприятности.Когато обаче настъпи срив в имунната система предизвикан от друга болест,дерматофитите стават силно болестотворни и предизвикват заболяване.Какво е характерно за микроспорията? Започва силен сърбеж по тялото и козината на болните животни започва да пада изцяло или наполовина на косъма и космите изглеждат като ,,опожарени,,.Обикновено заради силното чешене , се намесват и вторични бактерии и се развива гнойна рана или екзема.На този етап гъбичките са силно заразни за други животни,както и за стопаните им.Диагнозата се поставя от ветеринарен лекар чрез посявка на специални културелни среди или микроскопски.Лечението се провежда посхема с противогъбични ваксини или антимикотични средства,по преценка на лекуващия лекар.

Пситакоза при папагалите

Орнитоза(Пситакоза) по птици и човек

Орнитозата е инфекциозно заболяване с разнообразни механизми на предаване и значително клинично проявление.Заболяването е зооноза.Причинител е Chlamydia psittaci.Представяват Грам-отрицателни ,неподвижни бактерии с овална или сферична форма ,по размери са съизмерими с едри вируса.Устойчивостта на хламидиите сравнение с други бактерии е слаба. Преносител са болните папагали,а в нашите условия,обикновено заразата идва от гълъби.До 20 процента от дивите гълъби носят безсимптомно инфекцията.Клинично се проявявя при птиците с възпаление на конюктивите,синусите и белия дроб.Може да се увеличи силно далака и черния дроб.В такива случаи се появява и характерната зелена диария.Диагнозата се поставя на базата на клиничните признаци,бърз тест за хламидия и PCR .Лечението се извършва с тетрациклинови антибиотици за минимум 40 дни.

ПИОМЕТРА ПРИ КУЧКАТА

                                                     Пиометра при кучката 

Пиометрата е най-често срещаните гинекологични заболявания при кучка.Засяга се животни на 8-10 години(но,според наши случаи на заболяването се срещат и при по млади кучки).По често се среща при нераждали .

 Най-честите признаци на матка пълна с гной са:

Треска

Aнорексия

Повръщане

Диария

Токсемия

Кафеникави Изтечения от вулвата

Понякога увеличение на корема

Повишен прием на вода

Полиурия

В зависимост от състоянието на цервикса пиометрата бива ‘’отворена” или „затворена”.

При „отворената”пиометра се наблюдава изтечения от вулвата .Консистенцията на изтеченията е рядка,леко шоколадокафяви,с характерна миризма.Има случаи,когато изтеченията са жълти с примеси на кръв.Вулвата обикновено е увеличена.

 Бедрата и долната част на задните крайници са със спластена козина.

При „затворената” пиометра не се наблюдават изтечения.Тя се съпровожда с увеличен корем и силно влошаване на общото състояние.

 

Причини за настъпване на заболяването:

Хормонален статус на организма(при проеструса и еструса естрогените предизвикват продължително отваряне на шийката на матката,което създава възможност за попадане на микроорганизми от влагалището в матката.

Най-често изолираните бактерии от матката предизвикващи пиометра са :Е.coli,Staphylococcus spp,Streptococcus spp,Corynebacterium pyogenes,Proteus.

 

Как се лекува пиометра?

 

Традиционният метод за лечение  на пиометра  е оварихистеректомия или казано по разбираемо –кастрация по медицински-животоспасяващи съображения.

В тежки случаи трябва да се прилагат венозно електролити,диуретици,алкални и антиритмични средства за стабилизиране на пациенти преди операцията.За извеждане от шока може да се наложи глюкокортикоидна терапия.Важен момент на стабилизиращата терапия  е включването на широкоспектерен антибиотик.

Има и неоперативен метод  на терапия.Този метод  е несигурен и се прилага  само при ‘’отворена’’ пиометра.Терапията с простагландини се прилага само в отделни случаи по преценка на ветеринарния лекар,когато има някаква обективна причина ,за да не се извърши оперативен метод.

Какъв е ефекта от третиране с простагландини:

  • Предизвикват се контракции на гладката мускулатура на матката ,подпомагащи изпразването й от възпалителния ексудат.
  • Лутеолитично действие ,водещо до понижаване нивото на прогестерона ,което улеснява борбата с инфекцията.
  • Повишаване на локалното кръвоснабдяване на матката и яйчниците ,което увеличава шанса за оздравяване ,чрез подобряване на транспорта на имунологични компоненти и аб до мястото на инфекцията.

Кучките ,подложени на такава терапия показват общи симптоми на колика,неспокойни са,повръщат,уринират.Симптомите отшумяват след около 30 минути,и намаляват по сила при последващо повтаряне на терапията.Тази терапия се прилага единствено на млади кучки,не по възрастни от 5 години.Изключение правят възрастни кучки с пиометра ,чиято алтернатива е евтаназия.

 

ПРИ КОТКАТА

Заболяването се среща и при котката засяга предимно  нераждали,възрастни котки.

 

Дирофилариоза

Сърдечен червей(Дирофилариоза)

Дирофилариозата е паразитно заболяване, причинявана от нематоди от род Дирофилария. Често срещана при дворните кучета ,особенно от големите породи.Болестта, пренасяна чрез ухапвания на комари, е наблюдавана и при хора,но рядко.

Дирофиларията е кръгъл червей ,който се разпространява от комарите при храненето им с  кръв.Те пренасят ларвите ,наречени микрофиларии.Възрастните паразити могат да достигнат 30 см.,като живеят в кръвоносните съдове на белия дроб и в сърцето.Наличието им води до заболяване на сърцето.

Признаци на заболяването

  • Кашлица
  • Бърза умора
  • Отслабване*   Храктерно е следното :‘броят се ребрата ,но има голям корем.
  • Загуба на съзнание
  • Угнетеност
  • Отпадналост
  • Нервност
  • Жълтеница
  • Анемия
  • Обща слабост

Лечението на Дирофилариозата е много трудно ,скъпо и несигурно.Затова Ви препоръчваме особено през летните месеци да използвате подходящи профилактични препарати, за да препазите вашето куче от това тежко заболяване,което се среща все по често и у нас.

Кои препарати можете да използвате ,за да защитите любимеца си?

  • Аdvocate-комбинирани пипети
  • Nex Gard spectra –комбинирани овкусени таблетки
  • Milprazon
  • Stronghold

Лесни за поставяне и даване пипети или таблети ,като са комбинирани и за други парази.Осигуряват защита 1 месец.

Като препоръчваме да направите кръвен тест ,за да се установи да кучето или котката са заразени.

Изследвания

 

Тестове за микрофиларии в кръвта.

>без концентрация – директно в капка хепаринизирана кръв. Необходими са микроскоп с увеличение 40х, предметни и покривни стъкла. Микрофилариите са подвижни и се различават лесно на фона на еритроцитите. Ефективността е около 60 %. Огромен недостатък на този иначе много лесен за изпълнение тест е, че не може да направи разлика между микрофилариите на D. immitis иD. repens. Тоест в България, където имаме и двата вида паразити, не можем да поставим диагноза сърдечно – белодробна дирофилариоза само с този тест.

 

Антигенни тестове:

Лесни за приложение, над 95 % чувствителност. На нашият пазар са налични имунохроматографски и микро ELISA тестове. Те улавят скрити инфекции, при които липсват микрофиларии в кръвта. Около 10-30 % от кучетата с дирофиларии нямат микрофиларии в кръвта. Това може да се дължи на различни фактори – имунна реакция на организма унищожаваща микрофилариите, присъствие на паразити само от единия пол, скорошно третиране с ларвицидни средства (Ivermectin и др.). Тези тестове са строго специфични за D. immitis, като улавят антигени (белтъци) от матката на възрастен женски паразит.  Ако тестът е положителен, диагнозата дирофилариоза е сигурна. Ако теста е отрицателен понякога все още можем да имаме заразяване (малък брой женски паразити, незряла инфекция, комплекси антиген-антитяло, които намаляват свободните антигени).

 

Кръвни изследвания – хематология и биохимия:

При някои животни има левкоцитоза, еозинофилия и/или моноцитоза. Може да има азотемия, хипербилирубинемия, хипоалбуминемия, хиперглобулинемия, хиперлипидемия, повишаване на серумните чернодробни ензими. При по-тежките случаи има регенеративна анемия, дължаща се на хемолиза.

Изследвания на урина:

 

В хроничните случаи сравнително често има умерена до тежка протеинурия, ниска относителна плътност на урината и изменения в седимента. Дирофилариозата често се съпровожда от имуномедииран гломерулонефрит, а понякога и от бъбречна недостатъчност. При синдром на vena cava винаги има силна хемоглобинурия.

Рентгенова диагностика:

Дава отлична преценка на измененията в белите дробове, включително на белодробните кръвоносни съдове, а също и на сърцето. Най-ясно забележимите изменения са: увеличаване на дясната част на сърцето, каудалните лобарни артерии на DV-проекция са с увеличен диаметър. Нормално при здрави животни те не са по-дебели от диаметъра на 9-то ребро. На Lat-проекция дясната краниална лобарна артерия не трябва да е по-широка от 4-то ребро. Увеличаването на размера на лобарните артерии без увеличаване на размера на съответните вени, насочва към диагноза дирофилариоза. В белодробната тъкан се виждат петна, говорещи за интерстициални или алвеоларни инфилтрати, оток, пневмония, фиброза. Наблюдават се типични периваскуларни инфилтрати.

Ехокардиография:

Изключително полезен метод за оценка на тежестта на заболяването. В някои случаи дори помага за поставяне на диагноза дирофилариоза, когато кръвните тестовете са с неясен резултат. Така например при котки, малки по размер кучета и порчета кръвните тестове може да са отрицателни заради малък брой паразити, а с ехокардиография да се видят червеите в сърцето или белодробната артерия. Това е най-точният метод в практиката за определяне на тежестта на белодробната хипертензия.

 

ЕКГ: Обикновено е нормална като изключим синдром на vena cava.

Данните от клиничните и параклиничните изследвания се използват за класифициране тежестта на заболяването в следните групи:

І-ва лека степен – никакви клинични признаци или понякога кашлица и лесна умора, без рентгенографски изменения.

ІІ-ра умерена степен – рядко кашлица, лесна умора, леко до умерено отслабване. Рентгенографски – дилатация на дясната камера на сърцето и/или леко увеличение на пулмонарните артерии. Умерени периваскуларни и смесени (алвеоларни и интерстициални) уплътнения. Лека анемия, хематокрит 20-30 %. Понякога протеинурия 2 +.

ІІІ-та тежка степен – общо отслабване до кахексия, умора дори от леки натоварвания, честа кашлица и/или задух, и/или дясностранна сърдечна недостатъчност. Рентгенографски: дилатация на дясна камера и предсърдие, силно увеличени пулмонарни артерии, обширни белодробни уплътнения особено в каудалните лобове. Значителна анемия, хипоалбуминемия, хематокрит под 20 %, протеинурия повече от 2 +, относителна плътност на урината 1.005 – 1.015.

ІV-та много тежка степен – синдром на vena cava. Анорексия, депресия, задух, чернодробна и бъбречна дисфункция, хепатомегалия, асцит, иктерус, сърдечна недостатъчност. Рентгенографски – също като третата степен, но в по-тежка форма. Анемия, увеличени урея, креатинин, билирубин, трансаминази; понижен брой тромбоцити – под 100х109/L; изменения в кръвосъсирването, в зависимост от развитието на синдром на вътресъдовата коагулация.

Прогноза .За I-ва и II –ра степен – добра прогноза при адекватно лечение. За III-та степен съмнителна въпреки лечението. За IV –та степен – лоша прогноза – 100% смъртност без хирургическо лечение, а след него като III-та степен.

 

Терапия:

Препоръчва се преди започване на лечението да се направят оценка на тежестта на всеки случай включваща кръвни изследвания, като минимумът включва кръвна картина, урея, креатинин, общ белтък, албумин; изследване на урина, включващо поне белтъци в урината, относителна плътност и седимент; рентгенови снимки на гръден кош в две ортогонални проекции (LAT и DV); ехокардиография.

За лечение се използват средства наречени адултицидни препарати, които унищожават възрастните червеи. По настоящем в световен мащаб се използва най-масово Melarsomine, поради високата си ефикасност и ниските странични ефекти.

При всяко адултицидно лечение мъртвите паразити могат да предизвикат сериозни усложнения по време на лечението. Колкото по-голям е броят на мъртвите червеи, толкова по-големи са белодробните изменения предизвикани от тях. 

 

 

Кучето-отглеждане, хранене

 Кучето – храброст,безкористност, справедливост и вярна дружба

 

Преди да си вземете куче е необходимо да си набавите следните принадлежности:

  1. Съдове за храна и вода. Всяко едно куче трябва да разполага с два подходящи за размера му съдове. Препоръчваме ви да набавите такива с по широка и стабилна основа.

Съществуват и дозатори за храна и вода.

  1. Подложки или памперси за куче.Необходими са за първите месеци на вашия любимец.
  2. Гребени или четки.В зависимост от космената покривка.
  3. Четка и паста за зъби,спрей-за подръжката на усната хигиена.
  4. Качествен шампоан за козина
  5. Специалнизирани и силно абсорбиращи кърпи за куче.
  6. Нашийник или нагръбник ,повод според големината на вашето куче.Могат да се набадят и след като малкото ви кученце е преминало през първоначалната ваксинационна схема,защото така или иначе не е препоръчително да го изкарвате на разходка преди това.
  7. Намордник.    

Хранене

Xpaнeнeтo в пъpвитe мeceци oт живoтa нa ĸyчeтo e peшaвaщo зa нeгoвoтo бъдeщo paзвитиe и здpaвe-Препоръчваме ви да следвате тази догма-малкото кученце е като малкото човешко бебе. То имa нyждa oт пoвeчe бeлтъчини, витaмини и минepaли, ĸoитo cпoмaгaт изгpaждaнeтo нa мycĸyлaтypaтa и ĸocтнaтa мy cиcтeмa. Heoбxoдимo e днeвнaтa дaжбa нa ĸyчeнцeтo дa бъдe paздeлeнa пo paвнo нa 3 – 4 (5) -6 пopции – т.e зa 3 – 4 (5)-6 пpиeмa.

Ha всички гpaнyлитe и консерви , ĸoитo ce пpeдлaгaт имa и тaблици зa yлecнeниe, c ĸoитo тoчнo мoжe дa пpeцeнитe ĸoлĸo гpaмa тpябвa дa ce дaвaт нa eдин пpиeм тaĸa, чe ĸyчeнцeтo дa нe ocтaнe глaднo и oбpaтнo.

Не давайте кости,мазно и пържено.Ако давате от вашата храна никога не давайте солени ,с подправки или сладки храни.Не давайте стафиди ,грозде ,защото увреждат бъбречната функция.Замерисала храна,също не е желателна ,особено глави от скумрия,защото има опасност от натравяне.

Бъдете много внимателни с даването на мляко.При сукалчетата неминуемо е основната храна ,но при отбити кученца и възрастни не препоръчваме изобщо .Често при животните липсва ензима ,който разгражда лактозата и се предизвикват храносмилателни проблеми.Все пак ако решите да давате мляко,то можете да дадете кисело мляко или извара.

Ако желаете по една или друга причина да смените храната ,която сте давали до сега с друга ,направете го постепенно ,за да привикне коремчето му.

Според нашия опит при повечето малки кученца е необходимо да давате и калций като добавка към хранителния режим.Той се дава с профилактична цел за предотвъртяване на рахит.Калций може да се намери под няколко форми.Като ви препоръчваме ,според наши наблюдения върху действието на няколко препарата да си набавите ‘’Calci delice’’(като избора си остава ваш), представяват овкусени таблети ,съдържащи калций,фосфор ,витамин Д3.Поемат се с голяма охота от животното .Желателно е даването на калций до 6 месеца,а при гигански породи и по дълго.

Отглеждане на куче

В очите на кученцето вие сте негов приятел.А ,то ще ви бъде вярно до края .

  1. Създаване на хранителен режим
  • Давайте качествена и балансирана храна на вашето приятелче,разделена на няколко приема
  • Почиствайте всекидневно съдовете му за храна и вода.Сменяйте всеки ден водата за пиене.
  1. Създаване на хигиенни навици,социализиране

Т pябвa дa нayчитe ĸyчeнцeтo cи e  дa xoди дo тoaлeтнa нaвън или нa oпpeдeлeни мecтa в ĸъщaтa (дo пpeминaвaнeтo нa зaдължитeлнитe вaĸcини). Cпopeд eĸcпepтитe нaй – дoбpитe cъюзници в ycилиятa зa дoмaшнo възпитaниe ca тъpпeниeтo, плaниpaнeтo и пoлoжитeлнaтa пoдĸpeпа ,която може да е например,даването на лакомства ,когато се е „справило със задачата“.И обратното ,когато не е привидна строгост.

  • Трябва да си определите точен режим на излизане на разходка(когато са преминали и трите първоначални ваксини).Хубаво е непосредствено ,когато сте го нахранили и е пило вода.
  1. Научете кученцето на послушание и респект.

Грижа за кучето

 

  • Ваксинирайте го.
  • Обезпаразитявайте го на всеки 2-3 месеца.
  • Поддържайте козината сресана и чиста,но не прекалявайте с къпането.
  • Почиствайте с профилактични препарати очите и ушите.
  • Подържайте ноктите,като за правилно рязане ви препоръчваме да посетите ветеринарен лекар.

 

Първи симптоми на заболяване

 

   1.Увеличаване или намаляване на вътрешна телесна температура.Нормалната е 38,3-39 градуса.Като трябва да знаете ,че дребните породи кучета поддържат по висока температура,от едрите.

2.Лежи си ,умърлушено е.

3.Липса или слаб апетит

4.Повръщане.

5.Болезнено подуване на корема.

6.Хрипове или кашлица.Задавя се все едно му се;“ заклещила кост на гърлото“.

7.Секрет от очите,зачервени  очи.

8.Диария.

9.Бледи венци.

10.Чеше си ушите,усеща се неприятна миризма от тях.

11.Други.

  • Съветваме Ви още при първи симптоми да се обърнете към ветеринарен лекар.Колкото  по рано толкова по –добре.

За повече информация ,пишете ни.                 

Ветеринарна онлайн консултация с ветеринар

Интересни и полезни факти за котката

Нейно величество-КОТКАТА

Знаете ли,че:

 

 

  • Котките са познати на човечеството поне от 3500 години.
  • Котките се смятат за ,, съвършени месоядни,,/В домашни условия котките не бива да се адаптират към вегетарианска диета,защото не могат да синтентензират необходимите само аминокиселини от растителен произход.
  • Най-възрастната котка е живяла до 38-39 години.
  • Котката има 230 кости ,а за сравнение човек 206 .
  • Сред породистите котки най-разпространена в света е Персийската ,следвана от Мейнската и Сиамската.
  • Най-голямата домашна котка е Мейнската ,като има представители на породата достигнали до цели 11,3 кг.
  • Нормалната вътрешна телесна температура при котката е 38-39 градуса,
  • Първата ваксина на малко коте се поставя на 8-9 седм.възраст ,и след това се поставя втора ваксина на 12 седм.възраст.Всяка година се реваксинира.
  • Котката се обезпаразитява на 2-3 месеца.
  • В случай ,че котката се „покрива” от няколко мъжки катарака ,напълно възможно е малките котенца от едно котило да бъдат от различни бащи.
  • Трицветните пухкавелки са винаги женски.
  • Бремеността трае 61-63 дни.
  • Ако сте чували терминът ‚‘котешка дрямка‘‘се отнася до способността им да заспиват за кратко.Този термин се използва и за хората ,които неусетно за секунди са задрямали.
  • И като сме заговорили за сън ,котката прекарва в спане 12-16 часа в денонощието.
  • Котката е желателно да приема трева,защото това спомага за изхвърянето на топките косми от стомахчето й.
  • Котките могат да бягат със скорост 50 км/ч.
  • Котките нямат рецептори за сладко.
  • Парацетамол,Аспирин,Миноксидил са токсични за котката.
  • Котките издават около 100 различни звука ,докато кучетата около 10.
  • И още едно сравнение с кучетата…..Котките имат по-добър слух.
  • Пухът в котешките уши служи не само за защита от мърсотия ,но и за допълнително насочване на звука.
  • Знаете ли ,че котешкият мозък се доближава до човешкия
  • Тауринът е много важна и съществена Аминокиселина за всекидневните потребности на котката.
  • Скачат с лекота на височина ,превишаваща собствения им ръст цели 5 пъти.
  • Като правило си имат по 12 мустака от двете страни.
  • Не си мислете ,че котките не са паметливи животни.Те помнят добро и лошо.Особено повтарящи се събития и ваши реакции.Затова те трудно ще забравят ако сте постъпи с тях лошо или обратното.
  • Да,котките са уникални животни.Независимо дали ще се спрете на породиста ,а защо не и на кръстоска .А,знаете ли ,че любителите на котки се наричат Ailurophilia- от гръцки- котка /любител.

За повече информация можете да ни пишете .  

 

Ветеринарна онлайн консултация с ветеринар

 

 

Възпаление на аналните жлези при кучета и котки

Възпаление на аналните торбички(жлези)

 

Двете торбички се намират непосредствено под кожата на 4 и 8 часа спрямо ануса и посредством тясно каналче секрета им се излива в аналната лигавица.

 Предназначение – идентификация на всеки индивид. Физиологично изразване на аналните жлези– при дефекация и по-силно свиване на аналния сфинктер при буйство, страх.

 

Значително по често се среща при домашните кучета възпалението на аналните жлези.

Среща се и при едри и дребни породи ,но е по-характерно за дребните, особено затлъстелите.Котките също страдат от възпаление на аналните жлези,макар че по-рядко в сравнение с кучетата.

 Фактори ,които предразполагат към заболяването:липса на движение на открито, хронична дефекация на меки и оскъдни изпражнения или след остра диария. Възможно е често възпаление .да се дължи на поява на генерализирана себорея и стеноза на изводните канали със засъхнали секрети.

 

Патогенеза – задържане на секрет => инфекция => абсцедиране. Има данни показващи, че при такива възпаления да се появят имунолоични.реакции от токсините.Отслабване на имунитета.

 

Клиниката протича в 3 фази:

 

Сгъстяване на секрета, препълване и задръстване на жлезата – Anal sac infection. При палпация на жлезите – леко увеличени(субективно), но лесно и бързо се установява и вместо меки са със стегната еластична консистенция. Секретът от воднист става пастовиден, сиво кафяв с лоша миризма. При задържане на секрета => инфектира се.

Възпаление на жлезата – Anal saculitis. Подуват се и стават болезнени.

Тук са повечето от симптомите при възпаление на аналините жлези  – често оглеждане на аналната област, хапане и самонараняване в основата на опашката, усилено близане водещо до алопеция, влачене на задницата  по земята. В покой внезапно изквичават и се обръщат и гонят опашката си. Болезнена и трудна дефекация.

 Симптоми несвързани с аналната област са – обриви и сърбеж в др.участъци на тялото, зачервяване, алопеция в лумбосакралната област, интердигитален дерматит.

Абсцедиране на жлезата – Anal sac abscess. Едностранен оток и силна болка, зачервяване, треска, обща отпадналост. Може да се стигне до самоотваряне и изтичане на гнойно-хеморагичен ексудат.

 

Лечение при 1вата фаза мануелно се евакуира ексудата. При 2рата – освен отстраняване мануелно  и промивка и поставяне на АБ. При едрите породи АБ може да се постави с интрамамарни шприцове,а при др.породи – чрез игла (закривена и затъпена). Про по-слаби жив.с дълга опашка – става презкожно изстискване,а при жив.с много гъст секрет и запушен канал с купиране опашка или затлъстели – показалеца в ректума,а с палеца отвън се придържа.

 

При рецивидиращи в-ия и чести инфекции – посявки, да се видят причинителите + АБ. Често е коли,перфрингенс, протеус, стрептококус фекалис.Могат да се наложат  Топли компреси, докато абсцеса омекне и се отвори => промивка с йоден препарат, р.о. АБ за няколко дни. Жлезите, които не се поддават на лечение се отстраняват оперативно,но ние не препоръчваме тази операция ,тъй като вероятността да се засегнат жизненоважни кръвоносни съдове е голяма.

Препоръчително е на всеки 2-3 месеца(а при някои случаи и по често) ,да водите  вашето куче при ветеринарен лекар за остраняване на секрета.

За повече информация можете да ни пишете.

Ветеринарна онлайн консултация с ветеринар

Какво трябва да знаем за морското свинче-история,отглеждане,хранене,звуци

Морското свинче (Cavia porcellus) е вид гризач от семейство Свинчета (Caviidae).

Благодарение на английския учен-мореплавател,изследовател Джеймс Кук ,морските свинчета са пренесени през морето.Ето оттам е останало и името  им ‘’морски ‘’ –море,а се наричат свинчета ,не защото приличат на типичната свиня,а заради специфичните  звуци,които издават.

Отглеждане на морско свинче

Преди да си вземете морско свинче е необходимо да си набавите:

  • Клетка или аквариум с необходимите размери.Като минималната площ е 25/50 см.
  • Паничка за храна
  • Купичка или поилка за вода.
  • ‘’Къщичка ‘’-убежище.

Никога не слагайте колело,каквото се слага на  хамстерите ,за да тичат в него,защото рискувате да травмирате вашете свинче.Достатъчно е да му определите режим на ‘’разходка ‘’извън клетката,за да му осигурите движение,

Какво друго е необходимо да закупите?

  • Четка или гребенче ,подходящи за гризачи.Необходимо е да сресвате вашето свинче ,а особено ако се касае за порода с дълга козина.
  • Кутия за пренасяне.
  • Парче от дърво,най-добре да е от плодно дръвче.Но ,се предлагат и много разнообразни видове фабрични играчки и чешалки.
  • Нокторезачка(не задължителна).Препоръчваме да постещавате ветеринарен лекар,за правилно изрязване и оформяне на нокти и зъбки.

 Хранене на морско свинче

Правилното и пълноценно хранене осигурява по дълъг живот на вашете свинче.Да не забравяме ,че голяма част от заболяванията идват от грешки в храненето.Затова се постарайте,да давате на вашето пухково мъниче най-пълноценните фуражни смеси.Има доста марки за храна ,като ви препоръчваме от опит да изберете например  ‘’VERSELE-LAGA’’.И не по маловажно е и осигуряването на сеното като можете да го закупите под няколко форми.

Можете да разнообразите менюто на вашето приятелче с плодове и зеленчуци.Обожават ябълка,краставица,салата,морков,домат,зеле,магданоз.И пак с угороворката да внимавате с произхода на плодовете и зеленчуците .През летния сезон можете да наберете глухарчета,трева,като се дават леко засушени.

Никога не сменяйте рязко менюто на вашето свинче.Ако е необходимо да го направите ,може ,но постепенно ,за да привикне коремчето му  към новото .

Ако искате да го поглезите може да му предложите различни лакомства,крекерчета,пръчици,които може да закупите от по –добре заредените ветеринарни клиники или зоомагазини.

 

  • Не забравяйте да добавяте витамини и минерали във вода за пиене!При слагане на витамините в поилката всеки ден сменяйте водата ,независимо дали я изпило или не.
  • Никога не дръжте морското свинче на течение.
  • Сменяйте често постелката .Ако сте избрали постелката да е талаш,то е препоръчително да я сменяте всеки ден.Не е желателно талаша,който използвате да е ароматизиран,защото при някои свинчета,предизвиква алергични реакции.
  • Обезпаразитяване –препоръчително на 3 месеца.

 

Звуци,които издават морските свинчета

 

Определено морското свинче умее да създаде шумна обстановка около себе си.Това е характерно и съвсем нормално.

Ето и някои от звуците ,какво може  означават:

  • Продължителното квичене или подсвиркване означава, че свинчето Ви очаква нещо за ядене(най-вероятно е усетило някакъв плод или зеленчук,например да режете или да ядете и просто иска да напомни да му дадете и на него) или пък иска да му обърнете внимание.
  • Пищенето е знак, че  морското свинче се оплашило или изпитва някаква болка.
  • Наподобяващите „мъркане“ звуци имат различно значение. Дълбокото мъркане, съчетано с отпуснато тяло, е знак, че домашният Ви любимец е доволен и спокоен. Ако мъркането е силно, особено към края, това означава, че е раздразнен. Морското свинче се чувства изплашено и несигурно, щом издава късо мъркане.
  • Характерно буботене се чува в периода на разгонване. То е често придружено и с танц.
  • Тракането със зъби е знак, че морското свинче е ядосано или възбудено. То често е придружено с оголване на зъбите.
  • Съскането също означава раздразнение.
  • Гукането се свързва с успокоение. Майката успоява малките обикновено с гукане.
  • Виенето и скимтенето могат да се тълкуват като раздразнение или нехаресване на нещо.

Какво още трябва да знаете за морското свинче?

  • Продължителност на живота -4-8 години
  • Тегло- около 0,7-1,2 кг(възрастни)
  • Продължителност на бремеността-59 – 72 дни (възрастни)
  • Полова зрялост-1 месец,
  • Раждат се 1-5 мъничета,като най-често 2-3
  • Разгонването при женската се повтаря всеки 14-17 дни и трае 1 ден.

За повече информация можете да изгледате интервюто  със съвети на  д-р Младенов или да ни пишете.

Ветеринарна онлайн консултация с ветеринар


Др. Гълъбин Младенов
Др. Нели Младенова